Тази есен отново ще участвам заедно с художниците от сдружение ГОАРТ в станалия вече традиционен ежегоден Есенен салон в ГХГ „Недялко Каранешев“ – Горна Оряховица – изложбата ще се открие на 20.10.2011г. от 17.00 ч.

статията в  електроното издание на вестника

Откриване на 22.04.2010г.  от 17.30ч.

в градска художественна галерия

“Недялко Каранешев” – град Горна Оряховица

“Виж България в 36 КАДЪРА” – виртуална галерия на изложбата

Фото Изложба – България в 36 кадъра
Реших , че е крайно време да покажа, какво правя през последните 3-4 години кръстосвайки  България на длъж и шир. Подтикнат от приятели и окуражен от последните няколко съвместни изяви с колеги и интереса предизвикан от посетителите на изложбите – реших че е крайно време и за тази изложба . Оказа се доста амбициозна задача да избера 36 кадъра от България. Въпреки огромния материал от снимки който съм събрал през последните години размествах, махах, слагах безброй пъти кадри от селекцията за изложбата. Все по нещо недостигаше или липсваше на някой кадър… исках да бъдат и различни и емблематични, някои и чисто лични, но исках това да е моя личен поглед към България. Така , че изложбата в голяма степен е много лична, една равносметка за изминатия път до тук. Когато правех селекцията, заровен в безброй файлове и директории на компютъра ми си мислех ако имам само една лента във фотоапарата си, кои ще са 36-те кадъра които ще искам да имам на нея, кой ще са тия кадри с които ще искам да запомня отминалите години. Спомних си и времето със стария Зенит, когато още като ученик със спестените пари си купувах ленти и отивах в гората да снимам – спомням си и колко пестелив бях тогава, по-вече мисех и по-малко снимах. Сега всички ние по-вече снимаме и по-малко мислим, такова е ежедневието ни – динамично, комерсиално и консуматорско. През последните години изминах хиляди километри понякога сам друг път с приятели, ставахме рано, лягахме късно не си доспивахме, но удоволствието от търсенето на перфектния кадър беше неизмеримо. Нямаше хубаво , нямаше и лошо време – времето за фотография винаги е подходящо и в дъжд и в мъгла и на залез и изгрев и в студ и сняг. Често мокри и гладни умората наделяваше, но желанието и страстта ни помагаха да продължим…
Тук е място и да благодаря на всички ония приятели с които се подкрепяхме и окуражавахме, нахъсвахме и търсехме, падахме и ставахме това са – Пенчо Чуков – chukov, Георги Георгиев – gecata, Недко Димитров – netizen, Йорданка Йорданова – anchi,  хората които ни вдъхновяваха и помагаха – Александър Иванов, Цончо Балканджиев… сигурно и ще пропусна много… но списъка е безкраен.
И ако някой си мисли , че нещата се получават случайно – не е така. Някой скоро каза , че пейзажа умирал, други пък го подценяват смятайки, че е твърде лесно да вдигнеш апарата и просто да запечаташ момента -  иска се много постоянство, много пътуване и ходене, търсене на кадъра , на момента – уникалното съчетание на природни и атмосферни условия, час на деня, сезон, разбира се техниката и опита са само плюс, но не са достатъчни. Както във всяка област , така и във фотографията , нещата не стават случайно – резултатите идват след много упорит труд и търсене. Трябва да ги търсим и ако имаме шанс и късметът е на наша страна  може и да ни се получат нещата. Така че на всички които са тръгнали по дългия и труден път на фотографията пожелавам ви успех и дерзайте!